Един разказ за проект с мой приятел, в който някак си не успяхме да махнем думичката „beta“ от логото…
Ако сте преглеждали публикации от моя блог, може би сте срещали публикацията „Buddy.bg – Защото заедно можем повече“. Казано накратко това е форум, който направихме с Йордан Георгиев, в който искахме да дадем възможност на потребителите сами да определят в каква насока да продължи форума и какво съдържание да има. Но може би не знаехте че първата ни идея зад това име беше да опитаме да направим място, където хората да могат свободно да споделят информация, моменти и да комуникират с нови хора и да създадат нови приятелства. Искахме да направим нещо ново и свежо. Тъй като тогава нямах нужните познания и време за да напиша такава система, решихме да използваме нещо готово, което да променяме според нашите нужди. След известно търсене се спряхме на платената платформа crea8social. Измислихме името, намерихме хостинг, купихме, качихме системата и започнахме да „творим“.
Датата е 29.12.2014 и решихме, че купона започва. Разглеждахме, откривахме бъгове, комуникирахме със поддръжката за помощ и тяхното отстраняване. Направихме си документ, в който трупахме идеи и следяхме тяхното развитие, дори преведохме по-голямата част от системата на български. Определено и скрипта който използвахме беше в активно развитие и в процеса на работа ъпдейтвахме няколко пъти (няма да забравя колко радостни бяхме, като научим че има нова версия), като във всяка следваща версия имаше още добавени неща или други бяха оправяни. Нещата някак вървяха, но работата така и не спираше. Сега, като си прежлеждам работния файл, съм отбелязал около 30 променени файла – оправяне на бъгове, промяна на дизайн или translation string-ове, все дребни неща, които не ни харесваха и ги оправяхме за да изглежда още по-добре.
Дните си вървяха и ние малко по малко напредвахме, докато проблемите станаха твърде много и нещата които искахме да направим липсваха или не ги нямаше изобщо като функционалност. Някой от тях бяха бъг в сигурността на профилите, проблеми със сесиите. След два месеца някак си достигнахме до един момент в който работата .. спря. Просто имаше проблеми по системата, които трябваше да бъдат оправени (след доста дискусии в support форума). Не казвам, че скрипта беше лош – просто беше в активно развитие, като се оправяха съществуващи бъгове или се добавяха нови неща и някак си ние не успявахме да „насмогнем“, докато просто един ден си казахме – СТОП. Колкото и амбицирани да бяхме, преценихме, че не можем да пуснем нашия проект в такова състояние, колкото и труд да бяхме хвърлили. Да, направихме супер много промени и оптимизации за да изглежда приятно и user-friendly, но решихме да спрем и евентуално да изчакаме до версия на скрипта, в която част от нашите предложения/проблеми бъдат решени и да сме доволни от визията и резултата. Паузирахме проекра, преместихме го в отделна директория на сървъра и тогава решихме да изместим идеята към форум-а, за който споменах в началото на статията. Е, паузиране, може би не е точната дума, защото в датата на писането на тази публикация, все още нямаме планове за неговото стартиране.
Общо взето, този неусъществен проект си остава един голям опит за нас. Не успяхме да разкараме думичката „бета“ в логото, която си остана и до ден днешен. Да, вложихме много усилия и време да направим нещо интересно, но пък някак си не успяхме или решихме, че сега не е времето за стартирането на този проект, което типично за мен архивирах в zip архивче с всички материали и се насочихме към разработване на форума. До ден днешен се чудя, дали ако нямаше „бета“ в логото, щяхме да успеем да завършим проекта? ?
Стига толкова приказки, дойде момента да ви споделя различни screenshot-и от самия процес на разработка. Нямам сравнения преди/сега, но само ние си знаем всичките промени по подредба, дизайн и т.н (work файла помни всичко ?). И за да не се чудите, това изречение е част от ъпдейта на статията, в което добавих нови снимки, след като разрових архивите и намерих бекъп на сайта точно преди да го паузираме.
Update 05-2021: Добавени са нови снимки.
